Супервизия

СупервизияСупервизията на психотерапевти е продължително отношение между супервизора, който е „по-опитен член от професията”, и „по-млад член на същата професия”.

В регулярно провеждани срещи се обсъжда работата с клиентите както и други професионални проблеми като фокусът е върху специфичните нужди от обучение на супервизирания. Основната цел е да се насърчава повишаването на терапевтичната компетентност на супервизирания. Супервизията подпомога на специалиста да се учи от своя опит, да развива уменията си и да повишава качестовото на работата си. Тя помага на терапевтите да  конролират по-добре проявите на контратрансфер и да овладяват различните терапевтични затруднения, които се срещат в психотерапевтичната практика.

Вие търсите супервизия, за да:

  • рефлексирате върху вашата психотерапевтична работа
  • обсъждате етични проблеми
  • изследвате направените от вас терапевтични интервенции
  • се научите да правите ясни оценки на работата си с пациентите
  • разберете своите умения и своите слаби страни

Супервизията е задължителен компонент не само в обучението по психотерапия, но има основна роля за поддържане на компетентността на специалистите практикуващи психотерепия.

Има два вида супервизия: индивидуална и групова.

Супервизията цели да развива клиничните и лични умения на супервизирания специалист. Супервизорът създава такова отношение, в което супервизиряният да се чувства достатъчно спокойно, за да обсъжда своите пропуски и грешки. Супервизията е преди всичко подкрепящ и развиващ процес, а не психотерапия.

Аспекти от работата на терапевта с клиента често се пресъздават под някаква форма в процеса на супервизия. Супервизорът е обучен да работи с динамиката на отношението супервизор-супервизиран, която често хвърля светлина върху работата с клента. Супервизираният може неосъзнато да цензурира представяният материал и в същото време да предоставя ключа за възловите моменти, които се нуждаят от обратна връзка.