Консултиране при кризи

Консултирането при кризи се определя като ограничена във времето краткосрочна интервенция при човек, който преживява опредлено събитие като много силна травма. Целта е човекът да се върне към нивото на функциониране преди кризата.

Кризисното консултиране обикновено не продължава повече от 1 до 3 месеца. Фокусира се на използването на наличните силни страни и защитни механизми на човека, и на развитие на нови умения и способности за справяне.

Ако кризата не се решава по здрав начин, преживяванията могат да доведат до по-дълги психологични и медицински проблеми. Кризисното консултиране има психо-образователен фокус и предоставя информация, ръководство и подкрепа.

Най-големият герой във всяка криза е лицето, което не е вярвало, че е герой, но въпреки това е подготвено за предизвикателството да прояви неоткрити качества и способности, които се разкриват само когато се сблъска с трагедии и “неизбежности” на живота.

Работа с чувствата

За лицето в криза е важно да има чувство за контрол върху собствените чувства. Емоциите могат да бъдат неутрализирани като се погледне на тях отстрани (като трета страна). Затова терапевтът приема и потвърждава  чувствата на лицето без да прави оценка. Полезно е пациентът свободно да „вентилира” емоциите, които преживява, които обикновено са противоречиви, но реални .

Важно е да се помогне на лицето да осъзнае как се чувства в момента. Терапевтът може да реагира емпатично като се фокусира върху това как се чувства човекът сега в момента. Нужно е да се внимава за конфликтните чувства, възможно е лицето да изпитва едновременно противоположни чувства (например обич и омраза към някого).

Същевременно терапевтът насочва към възможните неточности във възприемането на събитията водещи до негативните чувства – много събития имат различни значения за различните хора.

Изследване на алтернативи

Терапевтът помага на лицето в криза да използва своите собствени ресурси и да не  развива зависимост от други хора, което развива самочувствие и отговорност за собственото поведение. Как човекът се е справял с подобни ситуации в миналото? Каква подкрепа си е давал тогава на себе си?

Консултиранито помага да оценят възможни алтернативни действия, като се оставя решенията да са лични. Обсъждат се преимуществата и недостатъците на възможните решения. Развива се конкретен план за действие – какво ще направи човекът когато си тръгне? Гарантира се възможността клиентът да се срещне повторно с терапевта когато намери за необходимо.

Елементи на кризисната интервенция:

• Даване на информация.
• Разкриване и използване на потенциала на пациента.
• Разбиране на проблемите.
• Създаване на необходимата структура.
• Предизвикване на нерационалните убеждения и нереалните очаквания.
• Прекъсване на порочния кръг и зависимото поведение.
• Конфронтиране със страховете и емоционалната болка.